ДЕВЕТТЕ КРЪГА НА ЛЕА

 
BHK Banner
 

Леа Т. не е модел. Не е просто лице и тяло. Тя е много повече. По думите й, които споделя пред италианското издание на Vogue, “аз считам себе си за пратеник с послание, по моя си начин”. И как да я виним! Родена Леандро Серезо през 1981 г. в Бело Оризончи, третият по големина град в Бразилия, Леа никога не пропуска възможността да поговори за темите, които най-много я вълнуват: трансексуалността и дискриминацията, на първо място, но и необятния свят на чувствата, на семейните ценности и приятелството.

Открита от Рикардо Тиши, творчески директор на Givenchy, за когото често дефилира, позира, танцува, празнува, Леа Т. е почти неуловимо присъствие, мистериозна личност, която се появява, изчезва и отново се появява, но винаги със стил и достойнство. Сигурно я помните от сафическата целувка с Кейт Мос на корицата на сп. LOVE, невъзможно е да не се сблъскате с нея в някое от прословутите ателиета на великите парижки дизайнери, много от които я обожават и сочат за своя муза, като например не по-малко тайнствения Азедин Алайя. Където и да я срещнете, няма да я забравите лесно. Първо, защото е необичайно красива. Леа излиза извън установените норми и си проправя собствен път. С цената на много самота и болка. Това е дългият, осеян с тръни път към себе си, бавното, мъчително прераждане на кльощавия, женствен Лео в грациозната, божествена Леа. Грозното патенце крие хиляди изненади. Пък и при по-внимателно вглеждане, отвъд предразсъдъците, се оказва, че никак не е грозно. И може би точно затова не всички са склонни да го обикнат от пръв поглед. Омразата и любовта са неотменна част от ежедневието й. Ала приятелството е винаги на първо място. Всъщност, именно то променя живота й.

Леа Т. и Рикардо Тиши
Леа Т. и Рикардо Тиши

Един ден в края на 2010 г. разговаря по телефона с Рикардо Тиши. Темата е как да свърже двата края, няма пари, няма работа, не знае как ще си плати сметките. “Тогава Рикардо ми каза: ‘Не се притеснявай, може би имам нещо за теб’”, спомня си Леа. И след седмица тя е лице на новата рекламна кампания на Givenchy. Скандалът не закъснява, моралистите крещят “Безсрамие!”, а Леа се изстрелва в космоса на славата за броени дни и става първият трансексуален топ модел в историята на модата. Следват кориците на Vogue Paris, Interview, Cover Magazine, Hercules и др. Изявлението на Тиши в отговор на критиките е категорично: “Тя винаги е била женствена: супер крехка, много аристократична. Тя е част от семейството”.

Но само Леа знае как се чувства отвътре. През 2011 г. описва в шоуто на Опра ефекта от хормоналната терапия върху тялото и емоциите й: “Наистина е трудно, защото се бориш с целия свят. Бориш се със семейството си. Бориш се и със себе си. Трябва да промениш всичко в себе си”. Признава, че винаги се е възприемала като различна, още от дете, и дълго време се е надявала да е просто гей, защото семейството й би го понесло по-безболезнено. “Иска ми се да можех да приема мъжкото си тяло. Щеше да ми е много по-лесно, ако бях хетеросексуален мъж и имах приятелка, семейство, дъщери, нормален живот. Но то е нещо в мозъка”, добавя моделът.

 

Леа Т. за Givenchy, есен/зима 2010
Леа Т. за Givenchy, есен/зима 2010

 

Днес Леа обожава семейството си и получава същото в замяна. Баща й е небезизвестният Тонино Серезо, бивш футболист от Рома и Сампдория, съвременник на спортни легенди от ранга на Паоло Фалкао, Сократес и Зико. След години на съмнения и недоразумения трансексуалността на Леандро е нещо напълно нормално. “Той и майка ми са истински просветени хора. Може да ви се струва жалко, но съм поставяла баща ми в такива ситуации, че за мен той е съвършен. Всичките ми страхове бяха неоснователни”, заявява пред Vogue Italia топмоделът. “Независимо дали си мъж или жена, дори и куче да си, аз ще те обичам такъв, какъвто си” са простичките, но безценни думи на Тонино, когато разбира за намеренията на сина си да се подложи на операция за смяна на пола.

В края на 2012 г., на върха на славата, Леа Т. дава едно от най-искрените си интервюта за италианското издание на Vanity Fair, в което описва подробно всички етапи от радикалната трансформация, която е претърпяла наскоро. Едно пътуване към себе си, отвъд себе си. Една лична история с универсални отсенки.

Леа Т. и Кейт Мос на корицата на сп. LOVE.
Леа Т. и Кейт Мос на корицата на сп. LOVE.

Но преди да си я припомним, малко отрезвяваща статистика: около 20 трансексуални жени в света биват убити всеки месец. Данните са от доклада за 2013 г. на независимата мрежа от трансджендър организации Transgender Europe, излязъл по повод на 15-ия Международен ден в памет на трансексуалните жертви, който се чества на 20 ноември. Според него, през последните 12 месеца, убитите трансексуални са 238, незначително по-малко, отколкото през предходната година (285). Единадесет от тях са били непълнолетни. Родината на Леа е държавата с най-висок брой убийства на трансексуалисти годишно (95), следвана от Мексико (40), САЩ (16) и Венецуела (15). В Европа най-нетолерантната страна е Турция, в която от 2008 г. насам са регистрирани 34 убийства. Както казва Леа Т., “моята история е хубава, има много по-лоши от нея”.

Пролог

“Предупреждавам те. Историята е леко пънкарска. Операцията не е шега. Има място за сълзи и за смях. Откъде да започна? Да, ще започна от майка ми, тази, която ме роди момче. До последно се опитваше да ме разубеди, ала за мен моментът беше дошъл. Освен хормоналното лечение, бях си направила гърди и други две малки операции за феминизация на чертите на лицето: изпиляване на челото и брадичката. Пристигнах в Банкок, настаних се в хотела и започнах да посещавам клиниките, за които ми бяха говорили други трансексуални. В Тайланд операцията за смяна на пола е нещо като турисическа атракция. Клиниките са целите в розово и цветчета, сещаш ли се за онзи стил, който в Япония наричат ’кавай’, тип Hello Kitty? Ето, така. Операцията тук е по-евтина, това е Дисниленд на трансексуалистите. Ако си мъж, можеш да станеш жена или обратното за 15 хиляди евро. Дадоха ми менюта с ценовата листа и различните услуги, които предлагат. Три или четири вида вагини с варианти и екстри за всяка операция”.

Леа Т. и Тери Ричардсън, 16 юни 2011 г. ©TERRY RICHARDSON’S DIARY
Леа Т. и Тери Ричардсън, 16 юни 2011 г. ©TERRY RICHARDSON’S DIARY

Кръгът на самотата

“Тялото ми беше готово, но главата може би не толкова: в хотела, съвсем сама, имах пристъпи на паника, не знаех какво да правя. Тогава си казах “сега или никога”. Майка ми и леля ми дойдоха при мен и заедно отидохме в клиниката. В дните преди операцията някои от оперираните момичета ме насърчаваха и ми обясняваха, че ’е нищо работа, ще видиш, ще се събудиш с вагина и всичко ще е по-лесно’. Едно момиче ни извика в стаята си и цялата в сълзи ни каза да не го правим, че боли адски и не си струва”.

Кръгът на страха

“Сред хиляди съмнения, настъпва моментът. Осми март е, Международният ден на жената. Каква ирония, нали? По съвет на оперирана приятелка, предишната вечер изпълнявам този странен ритуал: гледам се в огледалото и се сбогувам с пениса си, благодаря му за трийсетте години, прекарани заедно. На сутринта, в инвалидна количка ме водят към операционната. Мисля си, че е ново раждане, но също така, че това е коридорът на смъртта. Пред очите ми минават образи от детството и младостта ми, когато бях само Леандро, и после тези мои трудни, мъчителни години като трансексуалист. Мисля си, че всичко това вече е зад гърба ми и не знам какво ме очаква”.

Кръгът на болката

“Събуждам се след четири часа, майка ми е до мен с Библия в ръка. Моли се. Kазват, че когато акула ти откъсне крака, в началото не усещаш болка. Аз не усещах болка, но като че ме бяха докоснали там долу с нещо странно, чуждо. Все едно още имах пенис, но кой знае къде, сякаш беше преместен и сплескан в прекалено тесни гащички. На втория ден докторите те принуждават да погледнеш там с огледало. Ужасяващо, като във филм на ужасите. След това започват усложненията: некроза, алергия към антибиотици, болка и морфин, морфин и болка. Докато дезинфектирах раната с клечка за уши, крещях. Всяка сутрин, от 9 до 11 часа, ми даваха дилататор, който трябваше да си вкарвам с всичка сила, един вид самоизнасилване”.

Леа Т. на страниците на сп. LURVE, фотографирана от Карлота Манайго
Леа Т. на страниците на сп. LURVE, фотографирана от Карлота Манайго

Кръгът на прераждането

“Не липсваха и няколко абсурдни истории. Например, един господин от Япония, който обикаляше по космати крака, облечен в розова поличка и Барби сандали. Казал на съпругата си, че отива на почивка. Ще се върне у дома като жена. Докато наблюдавах него, докато наблюдавах няколко дребни японки, които бяха дошли, за да си присадят огромни пениси, докато наблюдавах това объркано човечество, убедено, че тайната на щастието се крие между краката, започнах да мисля, че идеалният свят е не този, в който всички имат право да се оперират, за да станат мъж или жена. Идеалният свят е онзи, в който страдащите от разстройство на личността като мен могат да живеят спокойно, без да се влияят от манихейското разделение на мъже и жени, жени и мъже, защото в крайна сметка тази вманиаченост по гениталите е ограничена и повърхностна. Човешките същества са много повече от един пенис или една вагина”.

Епилог

“Минаха седем месеца оттогава. Добре съм, въпреки че още съм малко слаба. Но се върнах на работа, дефилирах в Милано и Париж. И започнах също да водя сексуален живот, да. Научих се да мастурбирам. Една приятелка от Бразилия ми обясни по телефона как се прави стъпка по стъпка. Нещо като урок по женска мастурбация. Да, получих оргазъм. И беше толкова удовлетворяващ, колкото онези, които имах с пениса си. Но за проникване още не съм готова. Чакам подходящия мъж… защото, когато става дума за любов, тялото няма нищо общо”.

Скандалната снимка на Леа Т., фотографирана от Марио Соренти за Vogue Paris през 2010 г.
Скандалната снимка на Леа Т., фотографирана от Марио Соренти за Vogue Paris през 2010 г.

Хареса ли ви статията?