Те са тук, те са гей, те са аут. И са горди с това. Време е да си припомним най-шумните излизания от килера през изминалата година.
5. Джоди Фостър
И наградата за най-шокиращо, неочаквано, емоционално и двусмислено „излизане от килера” отива при… „Шофьор на такси”. Добре де, досетихте се, Джоди Фостър.
Двукратната носителка на Оскар реши да го играе палаво в началото на тази година, когато получи Наградата за цялостен принос към киното „Сесил Б. Демил“ по време на традиционното връчване на Златните глобуси, и повече или по-малко обяви онова, което всички вече знаехме или предполагахме – че понастоящем е необвързана, че е най-добрата и единствена приятелка на Мел Гибсън в Холивуд и че е лесбийка. „Изпитвам внезапен порив да кажа нещо, което никога не съм била в състояние да заявя публично и за което съм леко нервна“, каза Фостър от трибуната. „Но може би не толкова нервна, колкото моят пиар“.
Признанието, което накара хиляди хора по света да изпищят „Какво? Я пак!”, със сигурност ще остане в историята като едно от най-завоалираните. Не че обществото и медиите отдавна не бяха наясно с предпочитанията на актрисата, но все пак едно хубаво „Аз съм лесбийка” или „Харесвам жени” вероятно щеше да бъде прието без шума и гюрултията, последвали витиеватата реч на 50-годишната Джоди, в която тя не пропусна да отправи няколко остри стрели и към жадните за клюки медии: „Но сега, обясняват ми, всяка известна личност трябва да показва уважение към подробностите в личния си живот с пресконференция и риалити шоу в най-гледаното телевизионно време“. В резултат, „клетницата“ Ан Хатауей плувна в сълзи от умиление, а изпадналият в немилост Мел Гибсън придоби малко по-умно изражение от обикновено.
4. Джейкъб Рудолф
Преди време покойната Уитни Хюстън беше казала, че „децата наистина са нашето бъдеще“. През изминалата година неколцина от тях доказаха, че имат волята, смелостта и средствата да променят статуквото.
Дали следвайки примера на своята знатна колежка от Холивуд или просто интуицията си, Джейкъб Рудолф затвърди усещането, че церемониите по награждаване са най-удачното и тренди място за аутинг през 2013 г. Храбрият тийнейджър от Парсипани, Ню Джърси, се изправи пред аудитория от 300 души, повечето от които негови връстници и учители, за да получи нагардата за актьор на класа, присъдена му от нищо неподозиращия учителски съвет, и гордо заяви, че е гей. „Разбира се, бил съм в няколко пиеси и мюзикъли, но далеч по-важното е, че през целия си живот съм играл една определена роля“, заяви на всеослушание той. „Виждате ли, играх някой, който не съм… ролята на хетеросексуалния Рудолф, когато в действителност аз съм ЛГБТ“.
Съдейки по възторжените възгласи след декларацията за независимост на Джейкъб, по всичко личи, че съучениците му са я приели доста добре. Видеото от церемонията обиколи мрежата за броени часове, превръщайки се във вирусна сензация с повече от един милион гледания, а бащата на младежа, който е виновник за качването му в интернет, описа решението на сина си да излезе от килера като „много по-смела постъпка от всичко, което аз самият съм правил в живота си“.
Така с шепа думи и дъжд от кликове Джейкъб Рудолф достигна скоропостижно славата, срещна своя идол Джордж Такеи и не се забави да пусне петиция срещу все още широкоразпространените в неговия щат лечения от хомосексуализъм.
3. Челси Манинг
„Аз съм Челси Манинг, аз съм жена“. С тези превърнали се в легенда думи, прочетени от Савана Гътри в сутрешното предаване на NBC “The Today Show” на 22 август 2013 г., бившият редник Брадли Манинг влезе в историята като най-известния трансексуален в света. Новинарските емисии изпаднаха в тревога в какъв род да се обръщат към нея, а госип колонките не се забавиха да я превърнат в поредния виц на деня.
Точно един ден преди съдбовното признание, Манинг бе осъдена на 35 години затвор за това, че предостави на WikiLeaks над 700 хиляди поверителни правителствени документи, сред които видео материали, доклади за инциденти от войните в Афганистан и Ирак, информация за затворници в Гуантанамо и 250 хиляди каблограми на Държавния департамент на САЩ, станали причина за избухването на аферата „Кейбългейт“. Челси беше заловена в Ирак през май 2010 г. и впоследствие държана в затвора цели три години до започването на съдебния процес при условия, които ООН определи като „нечовешки“ и „жестоки“. Психологът Дейвид Мълтън, назначен от съда да преразгледа нейния случай, заяви, че тя е разпространила държавните тайни, защото била депресирана след раздялата с гей партньора си и страдала от рядкото за армията психично разстройство полова дисфория.
„Като преход към тази следваща фаза от живота ми“, продължава Манинг в писмото си, „искам всеки да знае кое е истинското ми аз. Аз съм Челси Манинг, аз съм жена. Предвид начина, по който се чувствам и по който съм се чувствала от детството ми, искам да започна хормонална терапия възможно най-скоро. Надявам се да ме подкрепите в този преход“. Докато многобройните симпатизанти на 26-годишната Манинг изявиха готовност да й помогнат, американската армия обяви, че няма подобни намерения, тъй като за тях тя си оставала мъж.
В момента Челси излежава присъдата си в мъжкия затвор Форт Левънуърт, щата Канзас, който отказва да я подложи на исканата от нея хормонална терапия за смяна на пола. В Деня на благодарността миналия ноември, сп. TIME публикува нейно изявление, в което тя благодари на „забележителните борци за социална справедливост и равенство” в света като Мартин Лутър Кинг Младши, Малкълм Екс и Харви Милк: „Благодарна съм, че един ден – може би не утре – заради постиженията на тези търсачи на истината и пионери на правата на човека, ще можем да живеем заедно на тази малка бледа синя точка, каквато е нашата планета, и ще спрем да гледаме навътре, един към друг, а навън, към пространството отвъд тази планета и бъдещето на цялото човечество“.
2. Джейсън Колинс
„Аз съм 34-годишен играч в НБА. Аз съм чернокож и съм гей“. С тези думи Джейсън Колинс, който през този сезон игра в отборите на Бостън Келтикс и Вашингтон Уизърдс, започва писмото си, адресирано до популярното спортно списание „Sports Illustrated”, с което обяви официално, че е гей. Неочакваното признание го направи първия атлет в голям професионален спорт, разкрил своята хомосексуалност, и даде начало на един от най-шумните и широко медиатизирани аутинги през 2013. По този начин Колинс разчупи веднъж завинаги представата, че професионалният спортист задължително е голям, красив и хетеро. Америка зяпна с отворена уста, а бащите затрепериха, че синчетата им ще вземат да решат, че да си обратен е куул.
Първият човек, научил за сексуалната ориентация на Колинс, е леля му Тери, съдия в Сан Франциско. „Знам, че си гей от много години“, реагирала тя. „Оттогава се почувствах добре в собствената си кожа. Тя ме подкрепи, отдъхнах си“, пише атлетът. Той признава, че дълго е излизал с жени в опита си да потисне естествените си наклонности: „Продължих да се самонавивам, че небето е червено, но винаги съм знаел, че е синьо“.
Виновникът 213-сантиметровият баскетболист да ритне вратата на килера е Джо Кенеди, негов съквартирант от Станфорд, понастоящем конгресмен в Масачузетс, участвал в бостънския гей парад през 2012 г. „Гордеех се с него, но се ядосвах на себе си. Не можех да се зарадвам, че моят хетеросексуален приятел е бил там, а аз съм скрит гей и не съм отишъл да го подкрепя“, казва Колинс. Другата причина е убийството на трима души по време на бостънския маратон, което го е накарало да се замисли, че животът е прекалено кратък за преструвки.
След смелото признание медиите бяха залети от всякакви изявления, анализи, коментари, критики и опасения, а Джейсън Колинс бе обявен за главен маршал на бостънския гей парад, стана една от първите личности, въведени в ЛГБТ Залата на славата и получи публичната подкрепа на президента на САЩ Барак Обама. В момента баскетболистът е свободен агент в буквален и преносен смисъл.
1. Уентуърт Милър
Да живееш непрекъснато под контрол. Да се страхуваш дори как ходиш, защото някому твоята походка би могла да не се понрави. И да те пребие заради нея. Всичко това е до болка познато на Уентуърт Милър, станал известен с хитовия сериал на Fox отпреди няколко години „Бягство от затвора“ и принуден да крие от малък, че е гей.
„Благодаря ви за любезната покана. Като човек, който е имал удоволствието да посети преди Русия и да се впечатли от древната й история, бих бил щастлив да отговоря положително. Но като гей ще отклоня поканата”, заяви Милър в открито писмо през миналия август, адресирано до директорката на филмовия фестивал в Санкт Петербург Мария Авербак и публикувано в уебсайта на GLAAD, с което отказа да приеме поканата й за участие заради руското законодателство срещу гейовете и за първи път призна публично своята хомосексуалност. „Ситуацията е крайно неприемлива и не може в днешно време все още да съществуват страни, където на хора като мен да им се отказва законното право да живеят и обичат открито“, допълни актьорът.
Няколко дни след това, по време на галавечерта на неправителствената организация за граждански права „Human Rights Campaign” в Сиатъл, Милър разказа за продължителната вътрешна борба със своята различност и призна, че е правил няколко опита за самоубийство: „Докато растях, бях мишена. Трябваше да говоря по правилния начин, да стоя по правилния начин, да движа ръцете си по правилния начин. Всеки ден беше изпитание и имаше хиляди начини да се проваля. Хиляди начини да не се вместя в нечии стандарти за това какво е приемливо и какво не е. Първия път, когато се опитах да се самоубия, бях на 15 години. Изчаках да остана сам у дома и погълнах цяло шишенце с хапчета. Не помня какво стана през следващите дни, но съм сигурен, че в понеделник сутринта се върнах в училище, преструвайки се, че нищо не се беше случило.“
Да излезеш на открито в Холивуд не е лесно. Мнозина в ситуацията на Милър се страхуват, че няма да намерят работа, че определени роли ще им станат недостъпни или ще бъдат обречени да изпълняват един и същ стереотипиран образ. И не са далече от истината – точно това се случи с многообещаващия на младини Рупърт Еверет, който през 2009 г. сподели пред британския вестник „The Observer”, че му се иска никога да не беше излизал от килера, защото това е навредило на кариерата му, и посъветва младите актьори да не го правят. Не ни остава друго освен да си пожелаем идната година да донесе по-малко потвърждения на тези думи.
