1999 г. Екипът на едно малко студио на име Maxis се отправя към Лос Анджелис, Калифорния, за да представи своята най-нова игра The Sims. Симулатор на истински живот. Заделена й е малка и скромна будка в ъгъла на изложението E3, просто защото никой не вярвал в комерсиалния й успех.
Една страстна виртуална целувка между две жени обаче променя всичко.
От Maxis подготвили три предварително режисирани сцени, за да демонстрират The Sims. Една от тях била сватба между двама виртуални герои. „Нямах достатъчно време преди E3 и не можах да режисирам поведението на всички присъстващи персонажи, бяха толкова много“, спомня си един от създателите на играта Патрик Дж. Барет III. Точно тогава немислимото се случило.
Още в първия ден на изложението продуцентите на играта Кейна Раян и Крис Тротър зяпнали в почуда, когато по време на виртуалната сватба две от присъстващите жени се целунали страстно. Оказало се, че те се влюбили в рамките на събитието и решили да изразят любовта си именно по време на него. Сякаш нарочно. Пред всички присъстващи на E3 – от геймъри-любители до журналисти. След тази целувка The Sims, разбира се, се превърнала в хита на изложението, а впоследствие – в едно от най-продаваните заглавия за всички времена.
Сцена от The Sims 3
Факт е, че тази целувка остава емблематична в историята на видео игрите – никой преди Maxis и The Sims не е представял еднополовите връзки в този посредник по подобен ясно изразен начин.
Защо това е от значение?
Представете си, че сте 14-годишно момче, което тепърва осъзнава своята сексуалност. Не сте споделили с никого опасенията си, че ви привличат хора от същия пол. Затворени сте в себе си. Не знаете какво да правите, към кого да се обърнете.
Точно такава е била историята на едно дете от провинциален район на Кентъки. „Рядко се случва една игра да е промени живота ми изцяло, но The Sims го направи. Не преувеличавам – разказва днес в Reddit потребителят Commissionerofwine. – Тя ми предостави едно безопасно място, в което можех да експериментирам със социални връзки, които липсваха (или бяха незаконни) в истинския живот. В него никой не те осъжда или отлъчва от обществото. Няма омраза към хомосексуалността – такава, каквато се срещаше в семейството ми и обществото…“
Припомняйки си тези отдавна отминали времена, няма как да не се съглася с тези думи. The Sims бе може би първата игра, която ми позволи да изследвам своята собствена сексуалност, без риска да бъда наранен или обиден. Можех да бъда от какъвто пол си пожелая, да излизам с когото си искам. Отчасти благодарение на нея събрах и необходимия кураж, за да се разкрия пред своето семейство и приятели като гей момче.
Концепцията за еднополови връзки във видео игрите бе наистина радикална през 1999 г. По-шокиращото в случая е, че продължава да бъде такава и днес.
Близо 15 години по-късно ЛГБТ* хората продължават да водят битки за равнопоставеност и адекватно представяне – както в истинския живот, така и в киното, телевизията и игрите. През май месец например бе спечелена войната срещу производителят на видео игри Nintendo, който първоначално игнорира еднополовите връзки в играта си Tomodachi Life (симулатор на истински живот, подобен на The Sims), но впоследствие, след натиска на ЛГБТ феновете, се извини и заяви, че в следващите части на заглавието ще поправи грешката си.
Постъпките на компания от ранга на Nintendo не са изненадващи. През 80-те и 90-те години на миналия век тя показа, че не се притеснява де цензурира неща, които не й допадат. Така например Бърдо от Super Mario – може би най-известният транссексуален герой във видео игрите – се описва съвсем открито като трансполова жена в японското ръководство на заглавието. При премиерата на играта на Запад обаче това е изтрито…
Бърдо
За щастие има и компании, които сами поемат инициативата, без да бъдат заставяни или притискани, и решават да се включат в битката за равнопоставеност. Как? Като включват малко по малко
все повече персонажи с различна сексуална ориентация
Така, както книгите и филмите го правят от край време. За BioWare например еднополовите бракове са нещо съвсем нормално. Именно това бе студиото, което през 2003 г. създаде Джухани, първата лесбийка за вселената на „Междузвездни войни“ и играта Star Wars Knights of The Old Repblic. Буквално преди няколко месеца пък обяви че за първи път в своята история ще добави и „изцяло гей“ персонаж с открита сексуалност на име Дориан в Dragon Age: Inquisition.
Дориан
Естествено, BioWare не са единствените. Съществуват редица компании с прогресивно мислене, включително Bethesda. В тяхната ролева игра The Elder Scrolls V: Skyrim еднополовите бракове също са позволени. На въпроса „Защо?“, компанията отговаря най-общо казано – а защо не? Същото важи и за Fable на Lionhead, в други заглавия пък, като Divinity Original Sin и Guild Wars 2, имате възможност да се натъкнете на второ- и третостепенни ЛГБТ герои със своя собствена история. Достатъчно е да имате набито око и желание и ще ги разпознаете.
Едва ли скоро обаче едва ли ще видим главен игрови персонаж във високобюджетна западна игра, който да е открит гей
Поне на това мнение е Лусиен Соулбан, главният сценарист на Ubisoft Montreal – друга компания, известна с отворения си начин на мислене по отношение на различната сексуалност. Според него на този етап студията се притесняват, че ако го направят, това ще се отрази сериозно на продажбите.
Често осъзнаваме, че даден персонаж е гей, постфактум, допълва Соулбан, който освен всичко останало не крие своята различна сексуалност. Да вземем за пример Акстън от играта Borderlands 2. Той се оказа бисексуален вследствие на грешка при програмирането. По-късно авторите от Gearbox потвърдиха сексуалността му в допълнението към играта Tiny Tina’s Assault on Dragon Keep. Похвално е, че различната сексуалност на Акстън не е била отстранена или ретуширана, но е пример за постфактум разкриването на подобен персонаж, както Дж. К. Роулинг направи с Дъмбълдор в „Хари Потър“.
Когато един ден обаче се появи наистина открит главен гей персонаж, „мога само да се надявам, че към него ще бъде подходено сериозно и няма да стане обект на подигравки“, допълва Соулбан. Дориан на BioWare обаче е първата стъпка в това отношение. Днес – спътник, който е открит гей. Утре – главен герой, некриещ различната си сексуална ориентация.
Какъв е смисълът от всичко това?
На първо място – възпитателните функции на игрите (въобще) са отдавна доказани. Включването на ЛГБТ хората в този тип развлечения вероятно би спомогнало за изграждането на едно значително по-толерантно младо поколение, което не осъжда различието. Което вижда, че на този свят съществува богата палитра от хора. И в това няма и не би трябвало да има нищо лошо. А какво правим в момента? В повечето случаи показваме на подрастващото поколение, че на този свят преобладаващите модели на подражание са мъжкари с картечници.
Fallout 2 от 1998 г. – първата игра, в която еднополовите бракове бяха позволени.
От друга страна, през последните години все повече известни личности събраха смелост, застанаха под прожектора и разкриха своята различна сексуалност. От спортисти като британския плувец Том Дейли, до журналисти, актьори и музиканти от ранга на Андерсън Купър, Закари Куинто и Рики Мартин. За едно дете, растящо в 21. век и тепърва осъзнаващо своята сексуална ориентация, животът може да бъде особено жесток. Затова е от съществено значение да може да види, че има и други като него. Да успее да се разпознае в един от своите кумири, които вижда постоянно на телевизионния екран.
В това отношение видео игрите са може би най-добрият посредник. Според данни на Медицинската фондация Пало Алто днес
97 процента от децата в САЩ прекарват времето си във виртуални светове
Вероятно спокойно можем да предположим, че тази статистика важи по един или друг начини за България.
Именно поради тази причина включването на все повече герои с различна сексуалност във видео игрите е от съществено значение. Едно гей момче трябва да може да попадне на някого, в когото да се разпознае. Персонаж с неприкрита гей ориентация. По този начин играчите, които се чувстват отритнати в ежедневния си живот, ще могат да получат лъч надежда и ще осъзнаят, че не са сами.
Същото важи и в не по-малка степен и за лесбийките (и особено за трансполовите хора, чието представяне е дори по-слабо). Да вземем за пример Лара Крофт и последния Tomb Raider.
Лара Крофт от Tomb Raider (2013 г.)
Писателката Риана Пратчет – дъщеря на прословутия Тери Пратчет – която е работила по играта, заяви, че първоначално е замисляла героинята като лесбийка. Това би било повратен момент в историята на игрите. Риана обаче се отказва, тъй като не смята, че авторите на Tomb Raider – Crystal Dynamics – са били готови за подобно нещо. Според нея студията като цяло се „страхуват“ да създадат герой, излизащ извън рамките на типичния „бял мъж“. „Затова все виждаме пичове в костюми“ из видео игрите, допълва Риана. „Нужно е да има повече главни герои жени. Но освен това е необходимо да има и герои от различен етнос, възраст, сексуална ориентация и т.н.“, допълва дъщерята на Тери Пратчет. – Когато става дума за нашите герои, сме доста тесногръди.“
Уви, Риана не е далече от истината
Някои хора например вярват, че включването на ЛГБТ герои неизбежно ще доведе до игри, в които човек няма да може да играе с хетеросексуален персонаж, което е абсурдно. На практика ситуацията в момента е точно обратната.
Включването на гей персонаж пък автоматично кара някои хора да окачествяват въпросните заглавия просто като „гей игри“. Нещо, което много от тях не заслужават. За други пък самото присъствие на каквото и да е гей съдържание – било то герой или някаква история, въобще нещо, което ги принуждава да признаят, че хомосексуалността съществува – представлява лична обида. „В такива моменти си припомням, че включването на подобни елементи не е нищо особено – казва Дейвид Гейдър, сценарист от BioWare. – В сравнение с останалата част на играта дори е незначително. Съответно, нима е прекалено да поискаме капчица толерантност и състрадание от онази част от аудиторията, към която съдържанието дори не е предвидено? Особено на фона на това, че почти навсякъде хората с различна сексуална ориентация не получават никакво признание.“
Самият факт, че в игра като Dragon Age II (отново на BioWare) персонаж от мъжки пол може да започне да флиртува с главния герой – също мъж – кара някои хора да излизат извън кожата си.
Сцена от Dragon Age II
Точно такъв геймър публикува гневно съобщение във форумите на авторите, в което ги обвинява, че пренебрегват основните си клиенти – „нормалният геймър от мъжки пол“. „Всичко това прави нещата много неловки“, казва той. – Не ми е приятно мъжкият ми спътник да ми прави комплименти.“ Същият този човек настоява за издание „Без хомосексуалност“. Нещо повече – той си припомня, че в предишни игри на BioWare “почти всеки спътник е бил изграден така, че да пасне на мъжкия геймър“. Днес ситуацията била иначе. Освен това, естествено, той намира хомосексуалността за „отвратителна“.
Как отговаря BioWare?
„Привилигероваността винаги е присъща за мнозинството – казва Дейвид Гейдър. – Тези хора са свикнали до такава степен да бъдат обгрижвани, че когато това престане дори за миг, разглеждат ситуацията като нечестна… Всеки, който казва, че единственият начин да бъде доволен, е като се ограничат възможностите на другите, заслужава най-малко да бъде обгрижван.“
Вероятно вследствие на подобни личности, като гореспоменатия „нормален геймър от мъжки пол“, студията са по-склонни да включват по-често герои лесбийки, от колкото гей мъже. Защо? Можем само да предлагаме, че женската сексуалност изглежда по-малко застрашителна към средностатистическия бял мъж, който преобладава в геймърското общество. Отказът на студиата да признаят обаче, че съществуват и други хора, които играят на игри, би било грешка.
Бъдещето на ЛГБТ героите във видео игрите обаче определено изглежда светло
и за това свидетелства прогресът, направен в тази област през последните години. Действията на компании като BioWare , Bethesda и Ubisoft Montreal показват, че пътят е само един и рано или късно и други ще тръгнат по него от страх да не изостанат или бъдат белязани като нетолерантни и хомофобски.
Не трябва да забравяме и Naughty Dog и тяхното заглавие The Last of Us, което излезе през миналата година. В нея хомосексуалността на Бил – един от героите – бе представена наистина майсторски. Тя бе част от него, а не нещо, което го определя като личност. Не бе нито натрапчива, нито пък съвсем прикрита.
Бил от The Last of Us
Подобно нещо спомогна за изграждането на достоверен персонаж с емоции, в който човек може да се припознае. Въпреки своя собствен пол или сексуалност, геймърите успяха да почувстват неговата болка от факта, че е изгубил своя любим.
Нима игрите не трябва да се стремят към подобни изживявания? Такива, които изследват концепциите за любов, тъга, зло и състрадание? Които възпитават към толерантност, разбиват стереотипните представи и не дискриминират по пол, раса, възраст или сексуална ориентация?
Владимир Тодоров
