Wolfgang Lauinger успява да избяга от холокоста, но при завръщането си у дома след войната бива арестуван заради хомосексуалната си ориентация. 99-годишният мъж прекарва в затвора половин година, осъден по хомофобен закон от 1871. Член 175 е част от германския криминален кодекс до 1994, а до отмяната му са осъдени над 140 000 мъже.
По-рано тази година Германия най-накрая обяви, че ще изплати компенсации на засегнатите. Правителството отдели 30 милиона евро за целта. Но въпреки всичко изстрадано по вина на собствената си страна, Lauinger няма да получи нито стотинка от фонда, съобщи BuzzFeed Germany.
Lauinger е един от хората, борили се за отмяна на репресивния член 175 и за коменсация на жертвите. Но когато най-накрая подава собственото си заявление за компенсация, получава отказ. „Съжалявам, че не мога да ви дам по-благоприятен отговор,“ пише в писмо от германското Министерство на правосъдието. „Смях се, когато получих отказа,“ казва Lauinger, който избягал от Германия, след като еврейския му баща бил пратен в концентрационен лагер.
„Смисълът на цялото нещо е прекрасен, но законът не предоставя истинска реабилитация на хората, станали жертва на системата. Аз съм на 99. Виждах закона като начин да бъде поправено едно зло. И като съвестен гражданин подадох завление. Но законът е фарс. Какво значение има за един нормален човек дали си лежал в закона пет месеца и си бил освободен или оправдан?“
От общо 63 заявление за компенсация, получени до момента, едва 31 са били удовлетворени. Три са били отхвърлени, включително това на столетника. На въпрос какво мисли за ситуацията на Lauinger, министърът на правосъдието Heiko Maas отговори: „Притеснява ме, че законът не е приложим в този случай.“
„Нима това е правосъдие?“ пита Lauinger. „През голяма част от живота си смятах, че хомосексуалността ми е моя лична работа – както сексуалността на всеки хетеросексуален е негова лична работа. На на тази зряла възраст ми се наложи да променя тези си виждания. За съжаление, докато по света има хора, които са преследвани заради това толково лично нещо, то не е изцяло личен въпрос.“
Въпреки всичко, мъжът остава оптимист. „Преструвам се, че ще живея още 100 години. Понякога се будя нощем и си представям рязни неща, които ще направя. После си казвам: ти си луд!“