„Нищо в живота не е плашещо, а само неразбрано. Сега е времето да разберем повече, за да се страхуваме по-малко.“
Тези думи на Мария Кюри обобщават тайната зад прогреса на човечеството. И макар историята да познава много велики хора, чиито грандиозни открития са помогнали на вида ни да опознае и разбере света, в който живее, понякога дори една скромна идея може да доведе до големи неща.
31-годишният Брандън Стантън е историк по образование и търговец на облигации по професия, но, когато преди 5 години остава без работа, решава да се посвети на хобито си – фотографията. Той започва да обикаля улиците на един от най-големите градове в света и да моли непознати за позволение да ги снима. В процеса на работата, Стантън овладява умението да предразполага своите обекти към удивителна откровеност и започва да добавя към фотопортретите кратки разкази.
Днес Facebook страницата „Humans of New York“ има главозамайващите близо 17 милиона последователи, а фотографът-любител може да се похвали с три издадени бестселъра, два съвместни проекта с Обединените нации и гостуване в Белия дом. Стантън използва популярността на проекта, за да набира средства за човеколюбиви каузи и да запознава света със съдбите на хора от маргинализирани общности – помага ни да разберем неща, които ни плашат.
В сърцето на всичко това продължават да бъдат обикновените човеци, с които се среща Стантън. И, естествено, някои от тях са (открито) гей, куиър, би, транс и интерсексуални. Техните пъстри истории са ни разсмивали и разплаквали неведнъж и вярваме, че са достатъчно ценни, за да бъдат издирени, събрани на едно място, преведени и споделени с възможно повече българи. Именно това решихме да направим с поредицата ГЕЙ ЧОВЕЦИТЕ НА НЮ ЙОРК.
Очаквайте всеки петък нова част от сбирката и споделяйте публикациите със своите познати. Защото колкото повече ни опознават и разбират хората около нас, толкова по-малко ще се страхуват.
А сега ви представяме първите петима героя на нашата поредица.
„Съпругът ми е танцьор и писател. Аз съм актьор и майстор. Не можем да си позволим да преследваме мечтите си едновременно, затова се редуваме. Сега е негов ред. Поставя танцова продукция в Северна Каролина. Затова аз боядисвам тази веранда.“
„Когато излязох от килера, всичко излезе от килера заедно с мен.“
„Имаше период в осми или девети клас, когато се чувствах много самотна. Тогава живеех във Вирджиния и имах усещането, че съм единствената азиатка в страната. Бях гей. Не бях религиозна. Изглеждаше, че съм единственият човек, на чието шкафче не е изписан цитата от Йоан 3:16. Присъединих се към маршовия оркестър и мислех, че най-накрая съм намерила мястото си, но не след дълго мама ми каза, че отново ще се местим. Започнах да се чувствам сякаш не принадлежа никъде и, разбира се, тийнейджърските ми хормони ме накараха да се зачудя дали въобще имам място на Земята. Някъде тогава направих грешката да прочета осиновителните ми документи от Китай. Родителите ми са ме оставили буквално на улицата. Дори не са си направили труда да ме занесат до сиропиталище.“
„Мама е самотна майка. Осиновила ме е, когато е била на 40. Винаги ми казва, че е била в криза на средната възраст, но си е взела дете, вместо мотор. И завинаги ще съм благодарна за това. Никога не е била много близка със семейството си, затова винаги сме си само ние двете.“
„Доста се позабавлявах по време на Корейската война. Имаше 10-15 гей войници в базата. Стига да не ни видеха да правим нещо, не можеха да ни уволнят. Затова наемахме хотелска стая веднъж месечно, облепяхме стената с плакати на ‘A Streetcar Named Desire’ и правехме много секс.“
Не знаем дали това момче е гей, но изглежда твърде яко, за да е хетеро.
„Преоблякох се три пъти, преди да изляза от нас.“
