Училищни есета. Разкази с героите от „Здрач“. Съобщения до One Direction.
Това са нещата, които очакваш да пише едно обикновено 12-годишно момиче.
Но Ема не е просто обикновено момиче. Тя прекарва последното лято в писане на есе от 1500 думи за сватбата на своите гей бащи Бен и Чет – статия, която в крайна сметка се появява в октомврийското издание на „Lavender”, ЛГБТ списание в Минесота, и скоро след това на сайта Advocate.com. В разговора ни по телефона Ема е точно толкова изразителна и зряла колкото е внимателна и сърдечна в своето писане. Тя разказва на „Гейове с деца“ (Gays with Kids), че е имала много проста и сериозна причина да сподели историята си.
„Когато се огледам, осъзнавам, че не всеки е свикнал с идеята за гей сватба“, казва Ема. „Помислих си, че може би ако хората чуят гледната точка на децата, това може да ги накара да се замислят за нещата и да разберат, че всъщност гей сватбата наистина не е нищо различно.“
В своята история, която започва да пише скоро след юнската сватба на Бен и Чет, Ема поставя акцента върху универсалността на любовта. Разбира се, тя споделя подробности около церемонията – от блестящата си рокля до пеперудите, пърхали в стомаха й, докато е вървяла по пътеката, за да види как бащите и дават своите клетви. Но това, за което тя многократно говори на своите читатели, е превземащото чувство на радост и познатост.
„Не знам дали очаквах усещането да е различно, защото съм на „гей сватба“, пише Ема, „но в онзи момент чувствах просто, че това за мен е най-страхотната сватба на света“.
Бащите й не биха могли да бъдат по-горди от нейните емоции. „Невероятно е. Да сме свидетели на емоционалната зрялост, с която тя подходи, просто сгрява сърцата ни“, казва баща й Бен. Той получава попечителство над Ема и нейната сестричка София след 14-годишен брак с бившата му съпруга. Днес люпилото включва и милкият Доминик, когото Чет е осиновил заедно с бившия си съпруг. Милото пет-членно семейство води доста нормален живот в Сейнт Луис Парк, предградие на Минеаполис. Но Бен е щастлив да види историята на Ема широко споделяна в социалните медии и достигаща до всяко кътче на страната и света. „По отношение на голямата картина, тя [Ема] осъзнава фундаменталната важност на ролята, която всички ние имаме в допринасяне за диалога,“ казва Бен, който е получил съобщения дори от хора от особено репресивни култури в Източна Европа и Близкия изток, попаднали на вдъхновяващата семейна история.
Разбира се, и в Америка има достатъчно хора, които биха могли да се възползват от съобщението на Ема. Това е пределно известно на Бен и Чет. И двамата израстват в консервативни религиозни семейства. И двамата са имали трудности в процеса на приемане и разкриване на сексуалната си ориентация. Чет е бил изгонен от родителите си през първия семестър в университета, след като прочели дневника му. Той казва, че роднини, които са прочели историята на Ема, са му изпратили положителни съобщения. Но въпреки множеството му опити да се свърже отново с родителите си, той не е могъл да установи близка връзка с тях. Тяхното отсъствие от сватбата му не е останало незабелязано.
„Като гледам лицата им в стаята, започвам да си мисля за родителите на Чет и други, които са избрали да не дойдат за нашата сватба“, пише Ема в един особено трогателен пасаж. Тя продължава: „Бих искала да могат да видят как Чет и баща ми се обвързват един с друг. Тъжна съм, защото пропускат този важен момент в живота на своя син. Бих искала да могат да намерят в сърцето си желанието да се срещнат с мен и сестра ми. Все пак те са мое семейство, дори и никога да не съм ги срещала. Те са част от Чет и аз ще ги обичам въпреки всичко, защото обичам Чет.“
Някой да има нужда от носни кърпички?
Бен също е имал своите проблеми. Той израства, знаейки, че е различен от другите момчета, и постоянното чувство, че прави нещо нередно води до емоционална несигурност, която е трудно успява да преодолее. Но след раждането на втората му дъщеря, София, той осъзнава, че не може да е модел за подражание на децата си, или да реализира пълния си потенциал като партньор и професионалист, ако не живее честен и открит живот. „През всичките тези години смятах, че светът ме държи в плен“, казва Бен. „Един ден осъзнах, че независимо колко са ужасни потискащите фактори, единственият човек, който ме възпира, съм самият аз.“
Според Ема, днес Бен и Чет са страхотни бащи на своите деца. Тя казва, че никога не я е притеснявал факта, че баща й е гей, защото осъзнава колко е щастлива в момента. И сега, нейната история за сватбата на родителите й намира подкрепа из цялата страна. Ема казва, че е получила единствено позитивни съобщения относно своята статия, дори и от бивши съученици от предишното училище „в дълбоката провинция“, където навремето е била неспокойна да сподели, че родителите й са двама мъже. Но може би това изобщо не е изненадващо, осъзнава тя, като се има предвид, че все повече и повече деца считат, че това да си гей изобщо не е проблем.
„Знам за проблемите, през които са минали бащите ми“, казва Ема, която се надява да превърне своя писателски талант в кариера като бъдещ редактор на списание или вестник в подкрепа на ЛГБТ общността. „Много съм щастлива от начина, по който се развива моето поколение.“
Да можеха всички те да пишат толкова добре.
Превод на материала A Gay Wedding Seen Through the Eyes of a 12-Year-Old Girl