В консервативна България все още се изисква смелост, за да се разкриеш като гей, би и или транс. Подвигът е особено голям, когато разкриването се случи публично.
Това е причината да се зарадваме на една кратка Facebook публикация, в която столичен юрист и съучредител на движението „Да, България“ се разкрива като гей. В профила си Любомир Иванов написа: „Драматично ли ще бъде ако разберете, че съм гей. И да свършва тая мъка.“
По-ранен статус на Иванов подсказва, че поводът за публичното му разкриване е виртуален тормоз: „Моят профил е бил докладван, заради това че съм признал нещо свързано със сексуалният ми живот, в една затворена група. Аз съм такъв какъвто съм. И да знаете имам много приятели по админите на Фейса. Здрави да сте.“
Реакциите към публикацията са преобладаващо положителни, като приятели и колеги на юриста се изреждат да заяват подкрепата си. „Поздравления за смелостта да го заявиш, Любо!“ пише негова приятелка. „Respect“, пише друга.
Не всички отзиви са толкова разбиращи, колкото авторите им си мислят, че са. Някои от привидно подкрепящите коментарите са в популярните стилове „не е нужно да го заявяваш“, „важното е, че си гей, а не латентен педераст“ и „ок е, стига да не се имаш за специален“, които са често срещани (и често неосъзнато) хомофобни подходи. Първият омаловажава преживяванията на гей хората и нуждата им от отстояване на себе си, насърчавайки ги да си стоят в килера. Вторият, популярен и сред самата ЛГБТ общност, се корени в идеята, че гей мъжете са приемливи само ако отговарят на определен модел. Онези, които се отклоняват от половите стереотипи, или пък са набедени в пошло „състояние на духа“, биват пращани в категорията „латентни педерасти“. Третият подход пък произхожда от стереотипа, че гей мъжете са станали такива от суета, нарцисизъм и желание да бъдат различни.
Любимият ни коментар гласи: „И за мен няма проблем, а и сексуалността на човек не ми влиза в работата. Обаче не го вярвам за теб, че си гей, сори.“
