Български юристи обясняват историческото решение на Съда на ЕС

 
BHK Banner
 

Означава ли вчерашното решение на Съда на Европейския съюз, че България ще бъде длъжна да признава браковете на гей двойки? Накратко, не.

Вчера Съдът постанови, че някои права, произхождащи от брак, сключен в държава членка на ЕС, трябва да бъдат признавани от всички държави членки. В резултат, дори държавите, в които еднополови двойки не могат да сключват брак, са длъжни да се съобразяват с брака им.

Важно е да се има предвид обаче, че решението на съда не касае признаване на самите бракове на еднополови двойки, както някои медии съобщиха. То се отнася само и единствено до правото на пребиваване в страна членка, когато един от съпрузите не е гражданин на Съюза.

За да изясни това объркване, PROUD.bg потърси двама български юристи и активиста Радослав Стоянов от Българския Хелзинкски комитет за техния прочит на историческото съдебно решение.

Коментар на Христо Копаранов, адвокатска кантора “Попов, Арнаудов и партньори”:

Съдебното решение има от една страна конкретни правни последици, а от друга страна то показва и как Съдът принципно разглежда понятията. Важно е да се посочи характерът на решението. То е по запитване от съд на държава членка за това как се тълкува конкретна норма от конкретна директива. Това е директивата, даваща право съпруг или член на семество на европейски гражданин да пребивава при определени условия в държавите членки на съюза. Всички държави членки са длъжни да прилагат европейското право така както е разтълкувано от съда. Решението по принцип касае само правото на пребиваване в страна членка. Пряката последица от него е, че всяка държава членка трябва да даде възможност на лице, което е сключило законен брак с нейн гражданин в друга държава членка, права като на член на семейството.

От решението следват и някои косвени последици. На първо място, съдът посочва, че понятието съпруг/съпруга е неутрално и може да включва и лице от същия пол. На второ място, съдът категорично заявява, че въпросът с дефиницията и достъпа до гражданския брак е въпрос, който се решава от всяка държава членка и от европейското право не може да следва задължение за държавите да предоставят брачни права на еднополовите двойки. Решението обаче, дава основание да се приеме, че когато се постави въпрос дали непризнаването на законен брак, при който е налице реално съжилество, би ограничило правото на свободно движение на хора, Съдът би отговорил, че такова непризнаване би нарушило европейското право. От решението може да се очаква, че Съдът приема, че държавите трябва да признават законни бракове, но само за правата, които следват от европейското право.

Много важно са разсъжденията на Съда относно това дали изискването брака да е само между мъж и жена представлява “обществен интерес”, който да дава възможност да се ограничава свободното движение. Съдът е категоричен, че това не е така. Също така тълкува Хартата на основните права в ЕС и казва, че връзката между еднополова двойка може да попадне в понятието “семеен живот” и “личен живот” по същия начин като връзка на разнополова двойка.

Коментар на адвокат, пожелал да остане анонимен:

Това решение е във връзка с правото на установяване и правото на свободно движение на хора, които права са гарантирани от Договора за функциониране на Европейския съюз. Съществува и Директива (2004/38/ЕС), която регулира правото на европейски граждани и “членовете на техните семейства” да се движат свободно и да се установяват на територията на държави членки. В случая, гражданин на ЕС (румънец) е омъжен за не-гражданин (американец), като бракът е сключен в Белгия. Когато пожелават право на пребиваване в Румъния, румънските власти им отказват и двамата започват дело за дискриминация. Европейският съд, разглеждайки обстоятелствата, казва, че по Директивата американецът не може да получи пребиваване, но може да разчита на “извлечено” право по член 21 (1) от Договора за функциониране на ЕС (където е регулирано правото на свободно движени). Съдът потвърждава, че в Директивата относно упражняването на правото на движение терминът “spouse” (съпруг/съпруга) е полово неутрален и поради това може да се отнася до съпрузи от един пол,. Съдът обаче, също подчертава, че семейноправния статус се подчинява на правилата на брака, който е институт в компетентността на държавите членки и правото на ЕС не отнема на държавите членки правото да решават дали да разрешават еднополовите бракове. Съдът отбелязва, че ЕС уважава националната идентичност на държавите членки, които са присъщи на техните фундаментални политически и конституционни структури. Това настрана, правото на свободно движение може да бъде ограничавано само по обективни причини и задължението на държава членка да признае брак на гей двойка, сключен в друга държава членка единствено с цел предоставяне на извлечено право на пребиваване, не уврежда институцията на брака в тази държава членка и не я кара да признае брак с произтичащите от това семейноправни последици.

В заключение:
– Стъпка напред от гледна точка на това, че Съдът ясно признава съществуването на бракове на гей двойки и им предоставя същото значение от гледна точка на семеен живот, както за браковете на разнополови двойки;
– Може би делото отваря вратичка за други “тест-дела”, с които да се търси разширяване на приложното поле на това признание;
– Може да даде начало на дела пред Европейския съд за правата на човека по Конвенцията за правата на човека, където също се използва понятието семеен живот.

Нo към момента, ефектът на делото е само по отношение признаване на право на пребиваване и нищо друго.

Радослав Стоянав, правозащитник от Български Хелзинкски комитет:

Съгласно произнасянето на Съда, въпреки че са свободни да разрешават или да не разрешават еднополовите бракове, държавите, членки на ЕС, не могат да възпрепятстват свободата на пребиваване на гражданин на Съюза, като отказват да предоставят право на пребиваване на тяхна територия на негов съпруг от същия пол, който е гражданин на страна извън ЕС. Това означава, че България, например, не може да откаже на перуанка право на пребиваване, ако тя има сключен брак с литовка, която пребивава законно в страната ни. Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на ЕС. Съдът в Люксембург не решава националния спор, но националният съд трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на СЕС. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.

Хареса ли ви статията?