Наскоро Административният съд София-град призна правото на съпруга от еднополова двойка да пребивава у нас, като се позова на Директивата относно правото на свободно движение и пребиваване в Европейския съюз (ЕС). Това решение обаче далеч не слага край на много правни казуси, произтичащи от критичните разлики в семейното право в България и повечето други страни членки на ЕС.
За друго изключително интересно дело, наскоро решено в София, разказа сайтът „Лекс“. По него двете инстанции стигат до един краен извод, но с противоположни мотиви.
Става дума за двегодишния син на българка и датчанка, които през 2014 г. сключили брак в Дания. В края на следващата година българката родила дете чрез асистирана репродукция. Според датското законодателство, детето може да има двама законни еднополови родители от раждането си – в случая майка и друга (съвместна) майка, която има същите права, каквито би имал бащата на детето. Година след раждането биологичната майка се прибрала в България, за да развива бизнес и в продължение на година често пътувала с детето между двете държави.
В началото на 2017 г. двете жени се развели в Дания и по тамошното законодателство си поделили родителските права. През лятото на миналата година обаче биологичната майка дошла с детето в България и повече не се върнала в Дания. Другата му майка иска от съда да прекрати общите родителски права и да върне детето при нея в Дания, където е било обичайното му местоживеене.
За да реши принципно подобни спорове между родителите, съдът преценява кое е било обичайното местопребиваване на детето, дали родителят, който иска връщането му е упражнявал ефективно правата си, кога е подал молбата, дали задържането на детето в една от държавите е незаконно и дали има предпоставки да откаже връщане. Такива са налице в случаите, когато родителят, при когото трябва да бъде върнато детето не упражнява ефективно родителските си права или пък, когато съдът установи опасност при връщане, детето да бъде поставено в неблагоприятна ситуация.
Съдия Милен Евтимов от Софийския градски съд решил делото без да анализира предпоставките за връщане на детето или за отказ. Вместо това, той се позовал единствено на чл.20 от Хагската конвенция. Той гласи, че връщането на детето може да бъде отказано, ако противоречи на основни принципи на държавата в областта на правата на човека. За съдия Евтимов биологичната майка на детето е единственият му родител, защото българското право не признава еднополовите бракове и затова казусът изглежда елементарен за решаване.
„Нашето право не познава институтите на съвместно майчинство или бащинство, т.е. родители на детето не могат да бъдат две майки или двама бащи. За българското право детето има само един родител, който е носител на целия комплекс от родителски права и задължения (родителски функции) по отношение на това дете“, се казва в решението на градския съд, с което детето е оставено при майка му в България.
То е обжалвано пред Софийския апелативен съд (САС) от Министерството на правосъдието, което съгласно конвенцията представлява жалбоподателката от Дания. За разлика от първата инстанция, САС обстойно проследява историята на двете жени по време на брака и след развода им, разпитва и свидетели, за да прецени как се е чувствало детето в Дания и след това в България.
Най-съществената разлика между двете решения е, че съставът на апелативния съд, с председател и докладчик Ася Събева, разглежда казуса като спор между двама законни родители на дете. Впечатление правят обаче аргументите на биологичната майка на момчето, която през 2014 г. е сключила брак в Дания с друга жена, приела е детето ѝ да има двама родители от един пол, а четири години по-късно твърди, че тя е единствената майка на детето, а бащата може да е само от мъжки пол.
Съдът не споделя тези доводи и за да реши делото, изследва всички предпоставки, заложени в Хагската конвенция. На първо място е установено, че обичайното местопребиваване на детето е в Дания. След развода между двете жени, датските власти са издали документ на съвместната майка за контакт с детето и двете са споделяли попечителството. Като отбелязва общото съгласие между двете жени за съвместно родителство в Дания, съдът приема, че това е била и страната, където детето живее. На следващо място САС приема, че след като детето е изведено и задържано в България без съгласието на единия родител, то това е незаконно. Молбата на майката от Дания за връщане на детето е била подадена по-малко от година след задържането му и апелативният съд заключва, че са налице всички основни предпоставки за обявяване, че в случая има незаконно задържане на дете.
САС обаче е разпитал и свидетели – близки и роднини на двете жени, за да прецени дали са налице и предпоставките в конвенцията, при които може да откаже връщане на детето, въпреки незаконното задържане.
От материалите по делото става ясно, че в края на миналата година за майката от Дания са били определени и привременни мерки за срещи с детето, които били всеки четвъртък и петък от месеца. Срещите ставали в сграда на Дирекция „Социално подпомагане“ и тя пътувала няколко пъти от Дания. Веднъж съвместната майка дошла и чакала за среща с детето, но биологичната му майка не го довела, защото било болно. След това датчанката известила социалните работници, че за една от срещите няма да дойде, защото няма връзка с биологичната майка и не знае дали изобщо ще види детето. В доклад на социалните работници се казва, че тези срещи вредят на момчето, защото липсва комуникация между родителите, нарушават режима му, а то вече ходи на ясла.
За отношението на съвместната майка и положението ѝ в Дания, съдът също е черпил информация от свидетелски показания. От тях става ясно, че тя е приемна майка на дъщерята на брат си, който не можел да се грижи за детето. За това в Дания се полагало заплащане и това бил основният ѝ доход. Иначе живеела в апартамент под наем и работела периодично като бояджия. Нейни приятели обаче свидетелстват, че тя е платила всички опити за забременяване на бившата си съпруга. След развода пък ѝ помогнала да си намери ново жилище, където да се чувства добре с детето. Приела и решението на биологичната майка да се върне в България и да започне бизнес, като дори заплатила за жилището и колата ѝ в родината.
Близки на биологичната майка пък свидетелстват, че след раждането, детето е било по-често в България и вече е изградило силна връзка с майка си, баба си и чичо си, а със съвместната си майка комуникирало предимно по телефон и през „Скайп“. Роднините на биологичната майка ѝ помагали и финансово, тъй като получавала само 460 лева като продавач в спортен магазин. Детето проходило и вече проговорило български, чувствало се щастливо, изглеждало вече като „голям разбойник“ и съдът стига до заключение, че евентуалното му връщане в Дания без биологичната му майка, би имало травмиращ ефект.
„С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че към момента изцяло е в интерес на детето да продължи да живее в настоящата му семейна среда в България. При преценката за интереса на детето следва да бъде съобразено, че с израстването на детето между него и биологичната му майка е формирана трайна и адекватна на потребностите му привързаност, която гарантира правилното му израстване и формиране на личността. Внезапното прекъсване на тази връзка ще доведе до силен стрес за детето, което неминуемо впоследствие ще се отрази неблагоприятно на все още неукрепналата му психика. Така принудителното отделяне на Л. от неговата биологична майка, с цел връщане в Дания, ще доведе до силен емоционален срив и чувство на изоставеност, което трудно би могло да бъде компенсирано от страна на другия родител, който от своя страна вече полага грижи за още едно малолетно дете“, се казва в решението на съда. Така САС се мотивира, че е налице второто изключение от Хагската конвенция, според което връщането на момченцето в държавата по обичайно местопребиваване, би могло да го постави в неблагоприятна ситуация.
„Поради изложените съображения, въпреки установеното нарушение на Хагската конвенция от страна на майката, воден от заложения в преамбюла на същата Конвенция принцип, че „интересите на децата са от първостепенно значение при упражняване на родителските права, съдът намира, че следва да бъда постановен отказ за връщане на детето“, посочва в заключение САС и подчертава, че въпреки несъвпадението в изводите, оставя в сила решението на градския съд.
Делото вероятно няма да приключи с това решение и скоро топката може да попадне в полето на Върховния касационен съд.
