Преди Робърт Мейпълторп, Брус Уебър и Хърб Риц, преди скандалните рекламни постери на Calvin Klein с Марк Уолбърг, преди средиземноморския спот на Light Blue с Дейвид Ганди, бе един познат на малцина американски фотограф на име Дани Фицджералд (1921-2000), сред първите изследователи и документалисти на мъжката грация и красота.
Фицджералд започнал да снима млади мъже през 50-те във фитнес салона на Ейб Голдбърг в Долен Ийст Сайд, Манхатан. Моделите му произхождали предимно от работническата класа, били с двадесет години по-млади от него и идвали от квартали и семейства, подобни на неговото. Той се възползвал от общителността и културистката физика на своя партньор и главен модел Ричард Бенет, за да примамва красивите бруклински хлапета за фотосесиите си. През 60-те отворил собствено фотографско студио в дома си в Карол Гардънс, Ню Йорк, което нарекъл недвусмислено “Les Demi Dieux”. Фицджералд гледал на моделите си като на “полубогове” – млади, мускулести и недостъпни хубавци, уловени по улиците на Бруклин, плажовете на Ню Джърси и горите на Пенсилвания.
В реалния живот повечето от тях се препитавали от временна и инцидентна работа или членували в улични банди: наперчени мъжкари, излъчващи едновременно самоувереност и меланхолия. Те играят на карти, пушат цигари и гордо позират до масивните си буици, материален символ на тяхната показна мъжественост. Чувствените и елегантни голи тела на неколцина от тях Фицджералд заснел в студиото си, където имал пълен контрол и повече свобода да експериментира с обектите на своя поглед. В стил, наситен с препратки към класицизма и повлиян от реализма, неговите снимки загърбват клишетата на стандартната и популярна през онзи период “бийфкейк” фотография и се причисляват към изящните изкуства, в ничията земя между живописта и скулптурата, невинността и опита на улицата, детството и зрелостта, смъртността и вечността.
Портретите на Фицджералд се появявали редовно по кориците на мъжки списания като “The Young Physique”, “Muscles a Go-Go”, “Demi Gods” и “Era”, популярни в периода преди Стоунуолските бунтове. Дълго време творчеството му е забравено до момента, в който не е открито и върнато към нов живот от Робърт Лонкар и Джеймс Кемпстър от BigKugels Photographic, Inc. Днес, благодарение на способността да поставя обектите си в контекста на тяхното време, той е сочен за наследник на майстори-документалисти като Джордж Плат Лайнс, Уокър Еванс и Доротея Ланг.
Първата изложба, посветена на творчеството на фотографа, със заглавие “Дани Фицджералд и полубоговете: Бруклински момчета” беше открита в средата на декември в нюйоркската галерия “Steven Kasher Gallery”. Тя включва 35 чернобели и цветни портретни и голи кадри и е придружена от луксозна книга със същото заглавие. Експозицията ще продължи до 18 януари 2014 г. и потвърждава тенденцията, която наблюдавахме през 2013 г., към възраждане на интереса към фотографията на мъжкото тяло: от изложбата “Артефакти” с фотоси на Боб Майзър в Invisible Exports до артистичната модна колаборация на шведския моден лейбъл ACNE, който създаде капсулна колекция, вдъхновена от хомоеротиката на фотографа Брус Белас, познат още с прозвището Брус от Лос Анджелис и станал известен с портретите на автентични каубои от средата на миналия век.
Ако през януари 2014 г. ви се намира път към Ню Йорк и сте запалени по модната фотография, препоръчваме ви да посетите и изложбата на Роксан Лоуит, фотографката на ексцентричния свят на богатите, известните и красивите, която се провежда паралелно с ретроспективата на Дани Фицджералд в Steven Kasher Gallery. Галерията е отворена от вторник до събота, от 11 до 18 ч.
Димитър Пижев
