БЛИЗАЛКА ЗА ОЧИТЕ: НАЙ-СТИЛНИТЕ ФИЛМИ НА 2013

 
BHK Banner
 

Майкъл Дъглас в кожено наметало от норвежка лисица, Леонардо Ди Каприо и Мат Деймън по дизайнерски бански, Миа Вашиковска в опръскани с кръв обувки Лубутен, Джеймс Франко с плитчици и платинен грил за зъби, реки от шампанско, перли, джаз и плисирани поли. 2013 година ни донесе едни от най-запомнящите се откъм стил, атмосфера и облекло филми. Вижте кои от тях ни хванаха окото най-много и защо.

3. „Зад свещника” (Стивън Содърбърг)

Ако миналата година по това време някой ни беше казал, че Мат Деймън ще целува мъж и то не кой да е, а самопровъзгласилия се за 100% хетеросексуален Майкъл Дъглас, нямаше да му повярваме за нищо на света. Но ето, че за Стивън Содърбърг не съществуват невъзможни целувки. Последният му филм „Зад свещника”, който се завъртя за първи път пред публика през май в Кан, е значим не само за това, че двама хетеро актьори имат куража да играят гей любовници на екрана, но и защото, след като всички холивудски компании отхвърлят сценария като прекалено рискован и „прекалено гейски”, единствено от HBO се осмеляват да му дадат зелена светлина. Което пък говори колко консервативна и страхлива да руши табута все още е американската филмова индустрия, дори и след масовия успех на „Планината Броукбек” на Анг Лий.

Мат Деймън лъщи по бански, обсипани със скъпоценни камъни, и показва перфектно тяло, с каквото напоследък бяхме отвикнали да го виждаме. Майкъл Дъглас се перчи в пищното сценично облекло на легендарния пианист Либерачи и с нищо не проличава, че отскоро е спечелил двугодишната битка с рака на езика. Роб Лоу в ролята на алчния доктор Шварц – пластичен хирург, готов на всичко, за да угоди на капризните си клиенти, превръщайки ги в безизразни восъчни фигури, обира овациите за най-комичния образ във филма и прави едно от най-достойните за Оскар превъплъщения през изминалата година.

Всички костюми, дело на Елън Мирожник, умело улавят блясъка и ексцентричността на времето между 1977 и 1986, когато хомосексуализмът, макар и широкоразпространен, е бил абсолютно табу, дори и в шоубизнеса. Точно тогава Либерачи захваща петгодишна връзка със значително по-младия от него Скот Торсън, който постепенно става зависим от наркотиците и пластичната хирургия и в крайна сметка съди прочутия си любовник за 113 милиона долара. Макар и зрелищните изпълнения на пиано във филма да са снимани с дубльор, в горещите секс сцени Деймън и Дъглас дават всичко от себе си и не пестят милувки.

Имаме едно единствено съжаление обаче: според правилника на Академията на филмовите изкуства и науки, лентата няма право да се надпреварва за Оскарите, защото не се е завъртяла по кината, а само по телевизията в САЩ. Дали пък не е време някои остарели дефиниции, не само в полово, но и в жанрово отношение, да претърпят промяна?

2. „Великият Гетсби” (Баз Лурман)

Един от най-слабите и безсмислени римейкове през изминалата година е обаче и един от най-стилните. Всъщност, ако трябва да обобщим с няколко думи впечатлението, което ни остави „Великият Гетсби” на Баз Лурман, бихме казали „много шум за нищо”. Има стил, но кънти на кухо.

Още дълго ще помним героят на Леонардо Ди Каприо, малко преди да бъде прострелян, когато, облечен в цял черен бански, скача в огромния си безлюден басейн. Великият Гетсби не би могъл да е по-привлекателен в съкрушителната си самота. Признаваме си обаче, че причината да въздишаме по Лео не се крие само в отличната му физическа форма, която актьорът беше занемарил през последните години, но и в това, че гениалната Миуча Прада има огромен пръст в бляскавата филмова възстановка на щурата Ера на джаза.

Работата на Прада, в сътрудничество с костюмистката Катрин Мартин, не просто възпроизвежда атмосферата и стила на едно от най-скандалните десетилетия на XX в., а го подлага на напълно осъвременен прочит. В резултат, през 2013 г. станахме свидетели на същински ривайвъл на епохата на Фицджералд и Зелда в облеклото, аксесоарите, интериора, музиката, дизайна и къде ли още не. Главни герои на лентата са раираните блейзъри регата, роклите на ресни и боб прическите, клош шапките, изобилието от диаманти и перли, и, разбира се, фонтаните от леещо се шампанско. Излязохме от салона с призрачното усещане, че Двайсетте никога не са свършвали. Празник за очите, ала, уви, не и за ума.

1.   „Изгубена невинност” (Парк Чан-уок)

Завършваме ретроспекцията на най-стилните филми за 2013 г. с едно същинско зрелище за естетски настроените кинолюбители – холивудският дебют на култовия южнокорейски режисьор Парк Чан-уок, прочул се със своята трилогия на отмъщението („Господин Мъст”, „Старо момче” и „Лейди Мъст”). Последната му лента, представена на фестивала „Сънданс” в началото на годината, е озаглавена „Изгубена невинност” и е с участието на Никол Кидман и Миа Вашиковска в ролята на скърбяща за починалия си баща тийнейджърка, която има странна психологическа връзка с внезапно появилия се чичо (Матю Гууд). Сценарият на филма е дело на небезизвестния и наскоро „излязъл от килера” Уентуърт Милър, когото повечето от нас свързват с хитовия сериал на Fox „Бягство от затвора”, а костюмите са резултат на сътрудничеството между Кърт Суонсън и Барт Мюлер (Кърт и Барт).

24-годишната австралийка Вашиковска прави една от най-сложните си, интересни и незабравими роли до момента, облечена в прелестни плисирани поли с висока талия, подчертаващи заплашителната й невинност, под чиято повърхност прозират бездните на сексуалното пробуждане. Облеклото винаги е било ключов елемент в творчеството на Парк Чан-уок, ала в „Изгубена невинност” е изпипано до съвършенство и натоварено с многопластови значения. Ето един от многото примери: след като цял живот героинята на Миа – Индия, е носила чернобели кожени обувки, на осемнадесетия си рожден ден получава необичаен подарък – обувки на висок ток Лубутен от крокодилска кожа, символ на начеващата й хищническа сексуалност. Нещата, които ще извърши с тях, са, меко казано, непростими.

Един съвет, ако все още не сте гледали „Изгубена невинност”: не си пускайте трейлъри, не четете нищо преди да влезете в кино салона и забравете всичко, което ви казахме дотук. За да се насладите истински на този филм ноар, осеян с препратки към Хичкок, отидете да го гледате без никакви предварителни очаквания. Обещаваме, че няма да съжалявате.

Ако горните три ленти не са ви достатъчни, препоръчваме ви да хвърлите едно око и на „Купонджийки” (Хармъни Корийн), „Голямата красота” (Паоло Сорентино), „Линда Лавлейс: Дълбокото гърло” (Роб Епстейн, Джефри Фрийдман) и, разбира се, „Американска схема” (Дейвид О. Ръсел). Ако 2013 беше годината на Двадесетте, дали пък 2014 няма да ни изненада с поредния ривайвъл на Седемдесетте?

 Димитър Пижев

 

 

Хареса ли ви статията?