Никога не е късно да се излезе на светло. Дори на седемдесет. “На моята възраст вероятно е смешно, но го казвам заради всички останали, щастливи или не, аз съм хомосексуалист”. С тези думи, Джани Амелио, режисьорът на „Крадецът на деца“, „Америка“ и номинирания за Оскар „Отворени врати“, обяви на седемдесетгодишна възраст, че е гей в ексклузивно интервю пред италианския всекидневник „Република“. „Други трябва да бъдат важните признания – на онези, които мамят данъчните служби, например, или използват политиката, за да забогатеят. Във всеки случай, аз мисля, че който има публичен живот, е длъжен да бъде искрен.“
Излизането от килера на великия режисьор съвпадна с представянето на новия му филм „Блажени са различните“ в раздел „Панорама“ на тазгодишния кинофестивал в Берлин. Документалният филм разглежда темата за хомосексуализма в историческия контекст на съвременна Италия от фашизма до 80-те години и разкрива табутата, които продължават да вълнуват италианското общество.
„Блажени са различните“ e „своеобразно пътуване в една непозната Италия, на която камерите рядко обръщат внимание: Италия на хомосексуалистите и техният живот през ХХ в. Пътуване, което събира историите от Севера и Юга на всички онези, които носят на раменете си бремето на различността“, обяснява Амелио.
[tube]http://www.youtube.com/watch?v=7zHE1smbfcE[/tube]Заглавието на новия филм на Амелио идва от стих на поета Сандро Пена – „Блажен е онзи, който е различен, бидейки различен, но горко на онзи, който е различен, бидейки обикновен“. „Хомофобията все още е широко разпространена. До днес деца се самоубиват, защото са гейове или са смятани за такива и следователно са били подигравани, изолирани, пребивани. Накратко, битката не е спечелена. В нашата страна няма юридическо признание на гей двойките. Да прибавим към това и трудността да бъдеш приет от семейството, особено от бащите, все още силно зависими от културата на мачизма. В днешно време честта не засяга дъщерите, а мъжкото дете“, коментира още в интервюто Амелио.
Във филмографията си до момента режисьорът никога не е отварял темата за хомосексуализма, с изключение на „Момчетата от улица Панисперна“. В него се разказва за ентусиазма, страховете, радостите и разочарованията – лични и професионални – на прословутата групичка от студенти по математика и физика, чиито открития в областта на ядрената физика през 30-те под ръководството на Енрико Ферми променят историята на човечеството. В лентата се прокрадва теорията, че внезапното изчезване на младия физик Еторе Майорана през пролетта на 1938 г. би могло да се е дължало на неговата прикрита хомосексуалност.
Джани Амелио бил само на петнадесет години, когато негов учител му казал, че „един хомосексуалист или се излекува, или извършва самоубийство“. Италия е държавата, в която гениалният певец Умберто Бинди е обявен за чудовище, защото се появява с огромен пръстен на ръката. В резултат на това губи работата си и умира в пълна мизерия през 2002 г. Италия е и държавата, в която Пиер Паоло Пазолини е зверски убит и до ден днешен не са разкрити истинските причини за това. Дълго време е наричан саркастично „обърнатият пророк“, а дясно настроената преса го осмива като „бардa на мръсното, на зловонното“. „Блажени са различните“ е плетеница от десетки подобни истории, които сглобяват картината на болката, борбата и трудно постигнатото щастие в ежедневния и публичния живот на италианския ХХ век. Ако не друго, лентата ще промени поне малко начина, по който гледаме на историята и нейните не съвсем познати герои.
[tube]http://www.youtube.com/watch?v=ILUSza912BA[/tube]Димитър Пижев
